Болгарский язык, упражнения (стр. 1 )
 | Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах: 1 2 3 |
Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык
Болгарский язык. Упражнения: Учебное пособие. – Саратов: Изд-во, 2009. – 59 с.
Учебное пособие рекомендовано студентам филологических факультетов, изучающих дисциплину «Современный славянский язык (болгарский язык)».
главный ассистент Департамента языкового обучения
Софийского университета «Св. Климент Охридский»
кандидат филологических наук, доцент кафедры теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ
Рекомендовано к публикации
кафедрой теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ
Работа издана в авторской редакции
Пособие предназначено для организации самостоятельной работы и контроля знаний студентов филологических факультетов, изучающих дисциплину «Современный славянский язык (болгарский язык)». Пособие содержит контрольные задания, тексты для анализа и грамматические указания.
В основной части пособия представлены контрольные задания по болгарскому языку, включающие четыре варианта. Анализу подлежат явления морфологической и синтаксической системы болгарского языка. Каждая контрольная работа представляет собой систему заданий, направленных на контроль определенного грамматического явления: категория рода имени существительного, артикль имени существительного, категория вида и времени глагола, разряды местоимений. Особое внимание уделяется такому морфолого-синтаксическому явлению, как перевод высказываний из прямой речи в косвенную.
В приложении содержатся грамматические указания, необходимые для выполнения контрольных работ, и тексты для самостоятельного анализа.
В пособии использованы материалы, приведенные в следующих изданиях:
1. Хаджиева Елена, Гарибова Недка, Ефтимова Андреана, Пацева Мирена, Слуцка Анна. Български език за чужденци. Общ курс. – София: Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2006.
2. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 1. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2004.
3. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 2А. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2004.
4. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 2Б. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2005.
5. Банова Савелина. Българският глагол: практическо помагало. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2005.
6. Ников Николай. Празниците на българите с легенди и предания. – София: Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.
7. Карпов язык: Учебное пособие. – М.: Едиториал УРСС, 2004.
Историческое развитие болгарского языка. Болгарский язык – один из южнославянских языков, к числу которых относятся македонский, словенский, сербский, хорватский и старославянский языки.
Болгарский язык имеет многовековую историю. Во второй половине IX века в связи с принятием христианства начинают появляться книги, представляющие собой переводы с греческого на старославянский язык (в болгаристике старославянский язык принято называть староболгарским). Данные памятники написаны азбукой, авторами которой являются Св. равноапостольные Кирилл (Константин-философ) и Мефодий. В целях христианизации с греческого языка переводились в основном богослужебные тексты, но наряду с ними появлялись и памятники светского содержания.
В XI веке после покорения Болгарии Византией литературная деятельность переживает спад. Развитие церковно-книжной традиции встречает сопротивление народно-разговорной речи. К концу XII века в болгарском языке отмечаются изменения в развитии системы: появляются черты аналитизма, изменяется фонетическая система (мена «юса малого» и «юса большого»). Период с XII по XIV вв. называют среднеболгарским периодом развития болгарского литературного языка. Черты новоболгарских диалектов фиксируются в памятниках религиозно-нравственного содержания. Новоболгарский язык вырабатывает грамматические нормы на основе центральных балканских говоров. Окончательное сложение языковых норм оформилось к XIX веку. К этому периоду болгарский язык приобрел черты аналитического строя (утрата существительными склонения, утрата инфинитива, только аналитические формы будущего времени, развитие категории определенности (артикля), одновременное употребление кратких и полных форм местоимений и т. д.).
Алфавит. Азбука современного болгарского языка представляет собой вариант кириллицы и состоит из 30 букв: Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ее, Жж, Зз, Ии, Йй, Кк, Лл, Мм, Нн, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Шш, Щщ, Ъъ, ь, Юю, Яя. Основные отличия болгарского алфавита от русского состоят в том, что в болгарском алфавите отсутствуют буквы Ёё, Ыы, Ээ и присутствует заглавный Ъ, который представляет собой гласный средневерхнего подъема.
Болгарская орфография была упорядочена в 90-х годах XIX века, но современный вид приняла в 1945 году, когда были упразднены ъ и ь на конце слова, @ заменен буквой ъ, на месте h стали писать я или е. В основе болгарской орфографии лежит морфологический принцип.
Контрольная работа № 1
Богат и прочут бил византийският император Юстиниян Велики. От близки и далечни страни му изпращали подаръци. Негови роби му строели крепости. Славата му се разнесла в цял свят.
Но богатствата му не го направили щастлив. Юстиниян имал само една дъщеря, която се казвала София. Момичето отдавна боледувало. Никой не можел да и′ помогне. Баща и′ извикал лекари от цял свят. Те донесли най-различни лекарства, но не могли да върнат здравето и′.
Един мъдрец дал съвет на императора: София трябва да напусне императорския дворец и ще оздравее, ако живее сред природата. Само чистият въздух, слънцето и бистрата вода могат да и′ помогнат.
Юстиниян Велики изпратил конници по всички посоки на своята родина. Те дълго търсили такова място и най-накрая го намерили близо до Витоша. Там имало минерални извори, под лъчите на слънцето цъфтели чудни цветя.
Малкият каменен град, който се намирал тук, се наричал Сердика. София останала да живее тук. По устните и′ отново се върнала хубавата и′ усмивка и тя запяла с нежния си глас. И скоро оздравяла.
Но София не напуснала вече това място. За благодарност тя заповедала да се построи църква, която била наречена на нейно име. Градът започнал да расте. В него били построени дворци, бани, театри, паметници. Оградили го с високи стени. Старото име било забравено. И градът започнал да се нарича София, което значи мъдрост.
Школа преподавания болгарского языка
Болгарский язык преподается в МГИМО в рамках подготовки специалистов по двусторонним отношениям между Российской Федерацией и Республикой Болгарией.
Дипломатические отношения между Россией и Болгарией установлены на уровне дипломатических агентств 7 июля 1879 года. До подписания мирного договора, завершившего 3 марта 1878 года последнюю войну, Болгария в течение пяти веков не имела собственной государственности, находясь под османским игом. Дипломатические отношения между Российской Федерацией и Республикой Болгарией установлены 23 октября 1991 года.
Изменения, произошедшие в политической, экономической и общественной сферах в странах Центральной, Восточной и Европы в начале годов и, вследствие этого — некоторое снижение статуса русского языка, как обязательно изучаемого, привели к необходимости перераспределения некоторых акцентов в процессе языковой подготовки в МГИМО. С 1997 года МИД России принимает к рассмотрению документы дипломатической переписки исключительно на болгарском языке (в отличие от предыдущей практики), что потребовало разработки более углубленного курса по дип. переписке на болгарском языке.
Большая заслуга в подготовке принадлежит преподавателям болгарского языка, многие годы работавшим в МГИМО, — Лилии Ашотовне Алексеевой, Татьяне Александровне Лабудь, Марии Владиславовне Смирновой. В настоящее время в МГИМО болгарский язык преподает доцент Нина Николаевна Каржавина — автор серии пособий по переводу и разработок по речевой практике болгарского языка.
Петрова Стефка и кол. Учете български език — ниво 1. София: Издателство « Иван Богоров», 2009. Прилагается 1 диск с аудиоматериалами.
Петрова Стефка и кол. Учете български език — ниво 2А. София: Издателство « Иван Богоров», 2009. Прилагается 1 диск с аудиоматериалами.
Петрова Стефка и кол. Учете български език — ниво 2Б. София: Издателство « Иван Богоров», 2009. Прилагаются 2 диска с аудиоматериалами.
Болгарский язык, упражнения (стр. 1 )
 | Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах: 1 2 3 |
Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык
Болгарский язык. Упражнения: Учебное пособие. – Саратов: Изд-во, 2009. – 59 с.
Учебное пособие рекомендовано студентам филологических факультетов, изучающих дисциплину «Современный славянский язык (болгарский язык)».
главный ассистент Департамента языкового обучения
Софийского университета «Св. Климент Охридский»
кандидат филологических наук, доцент кафедры теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ
Рекомендовано к публикации
кафедрой теории, истории языка и прикладной лингвистики СГУ
Работа издана в авторской редакции
Пособие предназначено для организации самостоятельной работы и контроля знаний студентов филологических факультетов, изучающих дисциплину «Современный славянский язык (болгарский язык)». Пособие содержит контрольные задания, тексты для анализа и грамматические указания.
В основной части пособия представлены контрольные задания по болгарскому языку, включающие четыре варианта. Анализу подлежат явления морфологической и синтаксической системы болгарского языка. Каждая контрольная работа представляет собой систему заданий, направленных на контроль определенного грамматического явления: категория рода имени существительного, артикль имени существительного, категория вида и времени глагола, разряды местоимений. Особое внимание уделяется такому морфолого-синтаксическому явлению, как перевод высказываний из прямой речи в косвенную.
В приложении содержатся грамматические указания, необходимые для выполнения контрольных работ, и тексты для самостоятельного анализа.
В пособии использованы материалы, приведенные в следующих изданиях:
1. Хаджиева Елена, Гарибова Недка, Ефтимова Андреана, Пацева Мирена, Слуцка Анна. Български език за чужденци. Общ курс. – София: Университетско издателство «Св. Климент Охридски», 2006.
2. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 1. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2004.
3. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 2А. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2004.
4. Петрова Стефка, Цанкова Правда, Куртева Елица, Томова Кристина, Илиев Иван. Учете български език, ниво 2Б. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2005.
5. Банова Савелина. Българският глагол: практическо помагало. – София: Софийски университет «Св. Климент Охридски» ДЕО ИЧС. Издателство «Д-р Иван Богоров», 2005.
6. Ников Николай. Празниците на българите с легенди и предания. – София: Български бестселър. Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.
7. Карпов язык: Учебное пособие. – М.: Едиториал УРСС, 2004.
Историческое развитие болгарского языка. Болгарский язык – один из южнославянских языков, к числу которых относятся македонский, словенский, сербский, хорватский и старославянский языки.
Болгарский язык имеет многовековую историю. Во второй половине IX века в связи с принятием христианства начинают появляться книги, представляющие собой переводы с греческого на старославянский язык (в болгаристике старославянский язык принято называть староболгарским). Данные памятники написаны азбукой, авторами которой являются Св. равноапостольные Кирилл (Константин-философ) и Мефодий. В целях христианизации с греческого языка переводились в основном богослужебные тексты, но наряду с ними появлялись и памятники светского содержания.
В XI веке после покорения Болгарии Византией литературная деятельность переживает спад. Развитие церковно-книжной традиции встречает сопротивление народно-разговорной речи. К концу XII века в болгарском языке отмечаются изменения в развитии системы: появляются черты аналитизма, изменяется фонетическая система (мена «юса малого» и «юса большого»). Период с XII по XIV вв. называют среднеболгарским периодом развития болгарского литературного языка. Черты новоболгарских диалектов фиксируются в памятниках религиозно-нравственного содержания. Новоболгарский язык вырабатывает грамматические нормы на основе центральных балканских говоров. Окончательное сложение языковых норм оформилось к XIX веку. К этому периоду болгарский язык приобрел черты аналитического строя (утрата существительными склонения, утрата инфинитива, только аналитические формы будущего времени, развитие категории определенности (артикля), одновременное употребление кратких и полных форм местоимений и т. д.).
Алфавит. Азбука современного болгарского языка представляет собой вариант кириллицы и состоит из 30 букв: Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ее, Жж, Зз, Ии, Йй, Кк, Лл, Мм, Нн, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Шш, Щщ, Ъъ, ь, Юю, Яя. Основные отличия болгарского алфавита от русского состоят в том, что в болгарском алфавите отсутствуют буквы Ёё, Ыы, Ээ и присутствует заглавный Ъ, который представляет собой гласный средневерхнего подъема.
Болгарская орфография была упорядочена в 90-х годах XIX века, но современный вид приняла в 1945 году, когда были упразднены ъ и ь на конце слова, @ заменен буквой ъ, на месте h стали писать я или е. В основе болгарской орфографии лежит морфологический принцип.
Контрольная работа № 1
Богат и прочут бил византийският император Юстиниян Велики. От близки и далечни страни му изпращали подаръци. Негови роби му строели крепости. Славата му се разнесла в цял свят.
Но богатствата му не го направили щастлив. Юстиниян имал само една дъщеря, която се казвала София. Момичето отдавна боледувало. Никой не можел да и′ помогне. Баща и′ извикал лекари от цял свят. Те донесли най-различни лекарства, но не могли да върнат здравето и′.
Един мъдрец дал съвет на императора: София трябва да напусне императорския дворец и ще оздравее, ако живее сред природата. Само чистият въздух, слънцето и бистрата вода могат да и′ помогнат.
Юстиниян Велики изпратил конници по всички посоки на своята родина. Те дълго търсили такова място и най-накрая го намерили близо до Витоша. Там имало минерални извори, под лъчите на слънцето цъфтели чудни цветя.
Малкият каменен град, който се намирал тук, се наричал Сердика. София останала да живее тук. По устните и′ отново се върнала хубавата и′ усмивка и тя запяла с нежния си глас. И скоро оздравяла.
Но София не напуснала вече това място. За благодарност тя заповедала да се построи църква, която била наречена на нейно име. Градът започнал да расте. В него били построени дворци, бани, театри, паметници. Оградили го с високи стени. Старото име било забравено. И градът започнал да се нарича София, което значи мъдрост.
Проверете своето ниво на владеене на български език
Всички знаят поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Но, за да оценят ума ви подобаващо, трябва да го представите в подходяща опаковка. А опаковката – това е нашият език. Предлагаме ви да направите кратък тест, за да определите своето ниво на владеене на българския и луксозността на опаковката, която сте в състояние да предложите.
Какво е вашето ниво на владеене на български език?
Quiz-summary
0 of 12 questions completed
Information
Всички знаят поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Но за да оценят ума ви подобаващо, трябва да го представите в подходяща опаковка. А опаковката – това е нашият език. Предлагаме ви да направите кратък тест, за да определите своето ниво на владеене на българския и луксозността на опаковката, която сте в състояние да предложите.
You have already completed the quiz before. Hence you can not start it again.
You must sign in or sign up to start the quiz.
You have to finish following quiz, to start this quiz:
Results
0 of 12 questions answered correctly
You have reached 0 of 0 points, ( 0 )
Categories
Справихте се блестящо! Нищо не може да Ви се опре! 12 въпроса – 12 верни отговора.
Имате завидни езикови познания. Подобно високо ниво на езикова компетентност в днешно време е повод за гордост.
Средно ниво на владеене на български език. Но на фона на езиковите познания, демонстрирани в социалните мрежи, сте направо корифей!
Ако българският език ви е чужд, ще ви зарадваме, че започвате да придобивате усет към него. А ако ви е роден, трябва малко да поработите върху знанията си. Любовта към родината минава и през езика.
Бихме казали, че положението е отчайващо… Но може би не сте във форма? Хората казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Легнете. Наспете се. А утре задължително опитайте теста отново.
Кой е правилният вариант на изписване на думата?
Правилно. Думата се изписва слято, тъй като “свръх-” е представка.
Грешен отговор. Думата се изписва слято, тъй като “свръх-” е представка.
Отбележете правилно написаната дума:
Правилно. Думата е с представка “раз-“.
Грешно. Думата е с представка “раз-“.
Кой от вариантите е правилният?
Точно така – верен отговор. До не толкова отдавна формите „деветка“ и „девятка“ бяха дублетни. Но според Официалния правописен речник на българския език, БАН, 2012, правилно е да се пише “ДЕВЕТКА“.
Грешен отговор. Тази форма вече не е актуална. До не толкова отдавна формите „деветка“ и „девятка“ бяха дублетни. Но според Официалния правописен речник на българския език, БАН, 2012, правилно е да се пише “ДЕВЕТКА“.
Къде пада ударението на думата „училище“ в множествено число?
Верен отговор. Всички съществителни, които завършват на “-ище“, когато образуват формите си за множествено число, запазват ударението си, т.е. то остава така, както е в единствено число.
Грешите. Верният отговор е “учѝлища“. Всички съществителни, които завършват на “-ище“, когато образуват формите си за множествено число, запазват ударението си, т.е. то остава така, както е в единствено число.
В кой от вариантите и двата предлога са написани правилно?
Правилно. Сложни предлози, възприемани като един цялостен предлог, се пишат слято.
Грешка. Верният отговор е „докъм, измежду“. Сложни предлози, възприемани като един цялостен предлог, се пишат слято.
В кой от вариантите не е допусната грешка?
Вярно. Сложни наречия и неопределени местоимения, образувани с частиците “еди-“, “-годе“, “-що“, се пишат полуслято с тиренце.
Грешно. Верният вариант е „еди-какъв си, току-що, що-годе“. Сложни наречия и неопределени местоимения, образувани с частиците “еди-“, “-годе“, “-що“, се пишат полуслято с тиренце.
Какво означава думата „нелицеприятен“?
Правилно. Думата „нелицеприятен“ е заемка от руски език. Означава „справедлив, безпристрастен, който не се основава на стремеж да се угоди“, но доста често се използва неправилно.
Не познахте. Думата „нелицеприятен“ е заемка от руски език. Означава „справедлив, безпристрастен, който не се основава на стремеж да се угоди“, но доста често се използва неправилно.
В кой от вариантите не е допусната грешка?
Правилен отговор. Формите „НЯКОЙ“ и „НИКОЙ“ се използват, когато местоимението изпълнява служба на подлог (например: “Някой знае ли за нашата среща?” или “Никой не знае за нашата среща.”). Подлогът отговаря на въпроса „Кой?“. Освен това пред подлог никога няма предлог.
Избрахте грешен вариант. Правилният е:
“– Казвал ли си на някого за нашата среща?
– На никого не съм казвал!”
Формите „НЯКОЙ“ и „НИКОЙ“ се използват, когато местоимението изпълнява служба на подлог (например: “Някой знае ли за нашата среща?” или “Никой не знае за нашата среща.”). Подлогът отговаря на въпроса „Кой?“. Освен това пред подлог никога няма предлог.
Какво означава думата „яре“?
Верен отговор. „Яре“ означава „малкото на козата“.
Грешка. „Яре“ означава „малкото на козата“.
Какъв е смисълът на поговорката „От стара коза яре“?
Право в десетката. Правилният отговор е „опитен, осведомен и хитър човек“.
Грешите. Запознайте се по-добре с българските пословици и поговорки. Те правят изказа ни по-цветист. Правилният отговор е „опитен, осведомен и хитър човек“.
В кой от вариантите запетаята е поставена правилно?
Верен отговор. Запетаята се пише пред обстоятелствения съюз за условие “в случай че“.
Грешка. Верният отговор е: “Отговори му, в случай че те попита”. Запетаята се пише пред обстоятелствения съюз за условие “в случай че“.
В кой от двата варианта не е допусната грешка при членуването?
Правилен отговор. Ако членуваната дума може да се замени с формите на лични местоимения “аз”, “ти”, “той”, значи тя се явява подлог, а подлогът винаги се членува с пълен член. Ако пък може да се замени с формите на лични местоимения “мен”, “теб”, “него”, играе ролята на допълнение и винаги се членува с непълен член.
Грешка. Ако членуваната дума може да се замени с формите на лични местоимения “аз”, “ти”, “той”, значи тя се явява подлог, а подлогът винаги се членува с пълен член. Ако пък може да се замени с формите на лични местоимения “мен”, “теб”, “него”, играе ролята на допълнение и винаги се членува с непълен член.
За да попълните теста е нужно да отговорите на ВСИЧКИ въпроси. Те всички имат само един правилен отговор. След като маркирате отговорите си, натискате бутона Check, за да видите верния отговор. За да преминете на следващия въпрос, натискате бутона Next. Накрая ще видите обобщени резултатите си и ще можете да ги сравните с тези на другите участници, след като натиснете бутона Finish quiz. Можете да правите теста повече от един път. За да го повторите, натиснете Restart quiz. За да видите всички отговори, след като сте попълнили теста, натиснете бутона View questions.
Сигурни сме, че сред нашите читатели има не един и двама, които са отговорили правилно на всички въпроси в теста. Надяваме се също, че ще има такива, на които ще им е приятно да научат нещо ново.
И преди сме засягали темата за богатството на българския език. Убедени сме освен това, че езиковото богатство е едно от многото, които притежаваме и за жалост не използваме пълноценно. Защото днес все повече българи говорят с все по-оскъден речник. Все по-агресивно навлизат купища чуждици, които изместват хубави български думи заради т.нар. корпоративна култура например. Все по-често маниерничим в езика, имитирайки начетеност.
Ако искате да проверите и по друг начин езиковата си култура – направете и теста, в който трябва да се отгатне значението на 15 познати и не толкова познати думи на български език. Сещате ли се какво е джуруляк? А кюскалец? За шанец и лахналък чували ли сте?
Ако писането е и ваша страст, ще се радваме да ви видим и в групата ни във Фейсбук – Да пишем правилно на български език
ПОДОБНИ СТАТИИОЩЕ ОТ АВТОРА
Амазонките: Жените воини – мит или реалност
Squid game: Игра на калмари във втори клас
За българина и България: Словото на Учителя
Българинът, който направи книжно рок турне на Балканите
Жан-Пол Белмондо: Иконата на европейското кино
Време за поезия: Стихове от Виктор Иванов – част 2
29 КОМЕНТАРА
Деветка. Ама вие сериозно ли.
Предполагам, че вече и “десЯтка” не е правилно, а “десЕтка”!
След това какво следва “нЯкой” става “нЕкой”?
Шопския диалект е много чаровен, признавам, но да го направим стандарт е идиотщина!
Феодалите в БАН верно се занимават само с тъпизми!
Абсолютно съм съгласна с вас! Това, че някой от БАН е шоп, не би трябвало да променя книжовния български език и заради него всички да “е”-каме като овце.
ДевЕт, девЕтка, ако меше…девят, щеше да е девятка.
Благодаря за полезния тест. Понякога е добре да си припомняме наученото.
Тестът е уникална тъпня! Трябва да се вземе предвид практичната страна, а не изровеното в 9 век преди новата ера значение на средната сричка от ляво на дясно в пряк смисъл на петата дума!
Вероника Лазарова, нЕкой си и Смал, какво му е странното и нелогичното на “деветка” (от девет) и на “десетка” (от десет)?! Какво общо има тука шоплукът. Изумителна логика е тази – вашата! И въобще дали ще се говори на западни диалекти, или на източни – определени за книжовен език не чак толкова отдавна по чисто политически причини – не означава неправилно говорене, а е много често въпрос на избор и на възможност ( тоест да знаеш да ги говориш, кога какво казваш и да е намясто). ГРАМОТНИЯТ НЯМА ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ ТЕСТА! (въпреки, че на мене повече ми харесва “НЕМА” – още повече, че отрицателната частица е НЕ, а не НЯ 🙂 )
Юлиана, аз лично нямам нито възражения към теста, нито се считам за най-грамотна. Просто за човек, който иска да учи и попълва пропуски. ВЪПРЕКИ ЧЕ (без запетая преди ЧЕ в този случай) – това ще е един безкраен, доживотен процес, както са казали хората. Коментарът ми беше плод на запълнена дупка в знанието – наистина не знаех (и като че ли не съм имала повод да се замисля), че правилното е ДЕВЕТКА – от девет. Е, вече го зная – което е по-важното (и целта на този тест). Поздрави и усмихната събота! 🙂
Вероника Лазарова, наистина думите ми звучат нападателно виждам сега – не съм го търсила нарочно, а просто много се впрягам на темата за словото и речта ни…С това всъщност Ви се извинявам особено, след като прочетох отговора Ви! 🙂 Не се мисля за всезнаеща също. А пък, В СЛУЧАЙ ЧЕ най-накрая окончателно се реши къде ще се слага запетаята – преди самото “че” или всички думи пред него ще се считат за “обстоятелствен съюз”, разбирам, че ще бъдем зарадвани и двете! 🙂 От сърце Ви желая всичко хубаво и аз!
Още нещо: правилно е МЕНЕ, както и ТЕБЕ, а не МЕН и ТЕБ. ; Мисля, че наистина разрушителното върху езика ни е въвеждането на някаква неразбираема за мене граматика, от което се получават някакви безумни словосъчетания ( несъгласуването по род и число на отделните части в изречението например, избягването на определителния член, използването на мъжки род при положение, че си имаме думи в женски, вече пълното пренебрегване на личните местоимения; употребата на “случва се” вместо какво ли не, както и малоумното “случване”!) и пр., и пр. Вече употребата на чуждици за щяло и нещяло Й е най-малкият проблем на нашата родна реч, …омайна, сладка. … (Виждам, че е-речникът ми е подчертал като неправилна думата несъгласуването по-горе 🙂 ) Та, за граматиката ми е болката – чуждиците поне не променят структурата и строежа на езика – както и за ударенията, идващи като нови правила от някои източнобългарски диалекти, а именно: дветЕ, тритЕ, съдилищА, блокОве, мостОве, лукЪ, планЪ, тимЪ, кремЪ, хълмЪ… (НЯМА КРАТЪК ЧЛЕН “ъ”, бе, хора! НЕ-МА!); вече стабилно проправящото си път “ново правило” променливото Я в думите да не е променливо(например бял – бяли, пряк – пряки…), което не е от никой диалект, а от споменатото в статията маниерничене и от невежество всъщност.
В кои райони на източна България говорят така?
И аз мислех, че е девятка/ десятка, но като се замисли човек, ние казваме девет, а не девять (руски) и десет, а не десять. Така, че наистина, по-правилното е деветка, десетка. Другото е русизъм.
Нелицеприятен=справедлив е това е голямата глупост. Някой наистина не знае бг.език
Здравейте!
Бих искала да знам защо думата “същият” в изречението: “Той си остава все същият.” е членувана с пълен член.
Благодаря Ви!
С удоволствие, Ваня. Веднага Ви копирам правилото за пълен член след определени глаголи: “Членуваната дума в изречението е след някой от следните глаголи: съм (бъда – бъд. време), оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам (със значение ’съм’), остана/оставам (със значение ’съм’), представлявам (със значение ’съм’).
Примери: Подходът трябва да си остане същият.
Покритието представлява процентът от заявките за реклами, в резултат на които е получена поне една реклама.”
Източник: https://kaksepishe.com/palen-chlen/
Най – простичко : Можеш ли да я заместиш с той, думата се членува. 😏
това е някаква имитация на тест
ще тестват къде пада ударението на някаква дума ама верния отговор е в шопския диалект
Нищо му няма на теста❗️Струва ми се,че е напълно нормален❗️Вярно е за ” девЕтка”- та,че още се водим по руски акъл…и не само за това,за жалост❗️🤔 Резултатът ми беше също очакван,защото знаех,че знам❗️😉👍” Подобно високо ниво на езикова компетентност в днешно време е повод за гордост.” Ами така е,горда съм…и с кеф затапвам неграмотниците във фейса❗️🙄😜👍
Единствената забележка, която имам към текста е, че на руски нелицеприятен има две значения – едното е именно това, което ние масово използваме – неприятен. Не е коректен въпросът.
testut e prevushoden
Като цяло тестът е добър. Той все пак показва на какво граматическо ниво е човек. Можеш за направиш сверка на знанията. Единствено като забележка мога да кажа за думата “нелицеприятен”. Самата отрицателна форма предполага нещо негативно (смислово). Защо трябва да търсим произходът на думата, а не това, което самата тя изразява, т. е. обратното на “приятно лице”?
Абсолютно съм съгласна. “Нелицеприятен” означава само едно – човек, който не се нрави особено поради ред свои качества. Като цяло грешките ми в теста бяха именно при такива определено спорни схващания за съвременния български език.